[Burattino]

Как се решихте? Мамка му. Откакто се помня си мечтая за тази операция. Ходих да бачкам на круизен кораб заради нея. Изгърбих се от миене на чинии. И когато беше най-тежко, стисках зъби, затварях очи и си представях операцията. Сега имам насрочена дата и съм на път да я отложа, защото се ПАРАЛИЗАМ от страх. Първо пълната упойка, после резултатът... Интернет е безмилостен в това отношение. Не е ли интересно как мечтаем за нещо цял живот, а когато то е пред нас се страхуваме да го уловим. Знам, че отлагането на проблемите само ги задълбочава но... От друга страна, след като си платя операцията излизам на нула, което също е някаква причина, с която оправдавам страха си. Хората са казали - внимавай какво си пожелаваш, защото може и да ти се сбъдне. Чак сега разбрах смисъла на тази поговорка. Въпросът ми е прост. Как се престрашихте? Имаше ли душевни борби? Случвало ли ви се беше да се събуждате посред нощ изтръпнали от ужас?