Цитирай:
|
Първоначално написано от elizma
Цитирай:
|
Първоначално написано от Краси Петрова
Нямам представа. Оперираха ме наскоро,с пълна упойка,самоче аз ги чувах и усещах е може би непрез цялото време. И съзнанието си ми работеше исках да им кажа или да им дам знак че ме боли, но неможех да помръдна. На какво се дължи това ?
|
Краси сега случайно прочетох това и искам да ти кажа че при втората ми ринопластика,на мен ми се случи същото.чувах ги и усещах как ми бъркат в носа и ме болеше, но неможех да мръдна.Когато се събудих се разплаках и казах че съм усещала.анестезиологът каза че е невъзможно,но аз бях сигурна.Каза че може би съм излязла по-бързо от упойката |
Момичета това все едно аз съм го писала.Родих през август секцио , с пълна упойка.Операцията продължи час и половина , но последните 20 минути ми се сториха като едно денонощие.Бях сигурна ,че няма да оживея.И аз като вас чувах лекарите какво си говореха, усещах , най вече тръбата в гърлото ме , която ме задушаваше, но не можех да помръдна и през цялото време се чудех как да им дам знак, че съм почти будна.Започнах да мърдам очи под затворените клепачи.И незнам от емоционалното ми състояние в този момент или от нещо друго , но съм вдигнала кръвно 200 и те прекратиха операцията.Сега искам да си коригирам бюста и корема , но само като си помисля за упойка и се стресирам.