Цитирай:
Първоначално написано от Шоки
Не знам точно как. Както казах за мен мъжката изневярата не е проблем , а просто някакво действие. Проблем ще е , ако се влюби и вече поиска раздяла. Но , за да се стигне до този проблем, със сигурност и аз ще имам вина за това. Дълга и широка.
Но, аз никога в моите връзки не съм си задавала въпроса дали ми изневерява. Никога не ми е идвало и на ум да следя и да правя проверки.
В момента съм разведена. Но не съм се развела заради изневяра, а поради несходство на характери. Да, много след като се разведох разбрах, че мъжа ми си е имал и любовници, но го приех като нещо напълно нормално, имайки предвид взаимоотношенията ни, а и понеже вече любовта беше преминала не се почувствах зле. Един път един приятел ме попита - "Ти как се почувства когато хвана мъжа си в изневяра" и аз му казах, че никога не съм го хващала в изневяра. И той ме гледа учудено и ми казва - "Ама как нали знаеш, че е бил с тази и тази" Казах му - Да знам сега, но докато беше мой мъж не знаех за това, така че никога не съм го хващала в изневяра.
|
За мен също не беше проблем мъжката изневяра, до момента в който това се случи. Аз също не си задавах въпроса дали ми изневерява, или не. И също като тебе не правех проверки. Но когато ти светне лампичката, всичко се преобръща.
Също и аз, ако не обичам мъжа си, едва ли кръшкането му ще ме трогне.
И както казва Polinka1, блажени са незнаещите. Де и аз да не знаех ...