Няма нищо, просто помислих, че нарочно прескачаш поста ми и ми стана малко тъпо.
За датата - и аз не бях споделила моята, само две момичета от форума знаеха кога ще е операцията ми, именно защото и аз много се притеснявах. Хубаво е, че не си отложила втори път, защото колкото повече се отлага едно нещо, толкова повече се чудиш дали изобщо да го правиш. Въпреки, че аз например нямах грам съмнение дали да го правя, това ми беше комплекс от малка. За малкия - не се измъчвай, скоро ще можеш отново да го гушкаш както преди. Сигурно се чувстваш зле сега, но повярвай ми като мине всичко и отново се върнеш към стария си начин на живот, ще се чудиш защо не си предприела тази стъпка по-рано. А детето ще порасне и ще се гордее с хубава си майка. Аз бях оставила и двете деца при бабите докато се възстановя, чувствах се гузно, мислех че съм лоша майка и пр., но времето мина страшно бързо и децата отново си бяха вкъщи и поех ежедневните си грижи по тях съвсем неусетно. И сега съм щастлива, че минах по този път, за нищо не света не се връщам в предишното положение. Вече гледам на себе си по друг начин, съответно съм по-смела и не страдам от комплекси. А това определено ще окаже влияние и занапред в работата ми, въпреки че все още съм по майчинство. Стискам палци и ти да се чувстваш по същия начин след време.
