по темата отдавна не е писано..И малко се е отклонила от първоначално зададения въпрос, но понякога се случва.. Заминах да уча в Испания и послушах мама да си намеря чужденец. Бих казала, че така се случи, обикновено в Унивеситета си намираш съпруга, но други може да ме обвинят че съм търсила целенасочено чичко паричко. Сега сме вече женени 8 години и имаме детенце.Това, което си мислите за чичко паричко чужденец, мога да ви кажа, че в повечето случаи не съществува, и двамата работим, организираме си заедно къщната работа и гледаме детето. Няма това нещо жената да си стои у дома и някой да я гледа. На запад жените са достатъчно еманципирани и повечето държат на работата, те работят, носят пари за семейството и делят домакинската работа със съпруга си. Защо ли се котираме токлова на запад, защото сме хубави? Пълни глупости, българките държим на семейството и сме майки героини /работим, гледаме деца и се стараем да е подредено у дома/ И това си ни е вродено още от майките, затова и браковете ни не се разпадат. Поради стандарта и ние ставаме еманципирани, но все пак си оставаме домошарки. Западняците не взимат за съпруга жена само защото е хубава и модерна,отношенията са много по различни. А за българите? Познавам страхотни колеги от командировките в банката, много интелигентни и възпитани момчета, владеещи чужди езици и доста компетентни. Тези от описания прототип все още ги има, но смятам, че нещата се променят.
|