Имало Господ, пробива се получи July 2009 почти 9 месеца след започване на терапията, постепенно с веремето започнах да дисам по добре и да мога да спа легнала, но понеже подутината си стоеше аз погрешно смятах отока за цаст от тумора а той се е смалявал, просто около Май Juny започнах да забелязвам че подутината се смалява, кръвното ми се задържа все повече и по дълго на 60/90, не изпикавам по 3 литра на ден и задържам електролитите, акaла ми не ми се губи, косата ми малко се стабилизира и не падаше на шепи след душ, не ми бесе толкова замръзващо при положение че в стаята е 30 градуса.
Най големият майтап е че4цастната ми практика се разви с темпове дето не само не ги о4аквах ами не ги и исках защото през цялото време бях като пребито куче ама на, то като не ти върви в здравето ти върви в бизнеса, дори усилия не съм правила, просто не ми пукасе, докато изкарвах пари колкото да си плащам сметките ми бесе достатъчно но то къде го чукаш, къде се пука, то кога ли е имало нещо нормално в моят живот.
Po edno vreme daje imah 4uvstvoto 4e ako dvija s tia tempove shte mi otnemat franchise-a. no Gospod e imal drugi planove.