Чувам още ноти цели,
отекващи безшумно във душите ни замрели.
Всяка нощ и всеки ден са спрели,
щом сърцата ни са заедно запели.
И славеевата песен вече аз не чувам,
на извивките изкусни днес не се любувам.
Отварям свитото си сърчице и се сбогувам
с песента ти, от днес на дявола аз вечно ще слугувам.
Отровената песен всеки път е с текст различен,
за Него любовта в човек превръща те, но знай - безличен.
В капан съм вечен и повтарям този текст двусричен.
Обичам те. За теб горя неспирно, ала си различен
|