Едно от любимите ми. Не знам- дали е поствано досега. Още не съм изчел всичките- в тази тема. Извинявайте, ако дублирам.
Красавице, не обвинявай звяра...
Красавице,
не обвинявай звяра,
че ден за ден живее
без надежда.
Че с девет ключа
портите затваря
към миналото...
И не го поглежда.
Не го упреквай,
че не хваща вяра
на сладки думи
от случайни хора.
Че огън зъл
душата му изгаря
и мрази всяка
евтина престореност.
Не го вини
за черната магия,
която го е скрила
в чужда кожа.
Такъв го приеми -
като стихия.
И честно го обичай.
Ако можеш...
Весела Димова
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
|