А не се ли впечатляваш... прекалено лесно?
Стихът е чужд. Мисълта- в подписа ми, също. Снимките подвеждат...
Това... е един от любимите ми автори. Марияна.
... ИСКАШ ЛИ?!...
Искаш ли с любов да се накажем?!
Уморена съм от болки и заблуда,
от притихналост, от думи неизказани,
от самотност - стигаща до лудост...
.
Искаш ли да си дадем надежда?!
Просто тъй - да бъдем изключение!?
В другия криле за полет да намерим
и усмихнати да шепнем: Вярвам в тебе!
.
Искаш ли да се завием с вятър?!
За награда - да си подарим дъгата?!
Да захвърлим ролите от сивия театър
и да станем истински - като земята?!
.
Искаш ли напук на всички можещи
първи да открием незабравата?!
И преди безличните да разтревожим -
да полетим - крилете си на тях оставили!
.
... Искаш ли?!...
__________________
И бронята си ще сваля. Тежи ми.
Какво че рани-рози ще цъфтят
по бледата ми кожа. Помогни ми.
Пусни ме днес на риск във своя свят.
|