Изгря в живота ми прекрасно слънце,
разби оковите на болка и тъга
и в моето сърце любовно зрънце
от своето сърце пося.
Със пълни шепи радостта ми носиш,
със нежност ме даряваш всеки миг,
със приказно вълшебство ме отнасяш
в страни, където няма нито болка, нито вик.
А само топли, тихи чувства
и спотаени искрени копнежи,
където всяко мое чувство
разцъфва с цялата си прелест.
Със тебе свързвали са ни мечтите
и тайно цял живот аз дирила съм идеал
и път, по който до сърцето твое да достигна,
а ти към мене ден и нощ бесзпирно си вървял.
И вече няма сила на земята,
която от сърцето ми да те изтръгне
и да ми отнеме тая обич свята...
Аз твоя ще съм даже и вселената да се обърне..
от нета
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога.
|