[Mirami]

Тайна, моето не е съвет, а описание на собствения ми опит, не зная може ли да ти е полезно... Само веднъж съм била в депресия и определено съм доволна, че не стигнах до крайности тогава. Ужасно беше, на никой не го препоръчвам. Апатия, силна чувствитеност, усещане, че съм се загубила и целия ми живот е бил напразен и ненужен, не намирах земя под краката си и т.н. При мен изобщо не стана дума за лекари, опитвах се просто да прикривам вътрешното си състояние пред близките си, тъй като никога не ми се беше случвало да се чувствам толкова слаба и като че ли ме беше срам по някакъв начин...
Излязах по чиста случайност от това състояние и днес даже си мисля, че едва ли някога ще го преживея пак... Защо съм толкова убедена в това? Стана така, че се посветих на "търсене на себе си", прочетох безкрайно много книги (и още ги чета), гледах филми, започнах да си отделям време да мисля, изобщо отдадох се на самопознанието. Открих в себе си съвсем друг човек, зарязах болните си амбиции, разбрах, че винаги досега съм се подчинявала на принципи и закони на обществото, а не на моите собствени и съм изпаднала в депресия, защото съм загубила усещането си за сигурност. Този процес на самопознание не е свършил и никога няма да свърши, това, което се случи обаче е, че се освободих от страховете си (не че ги няма, но вече ги виждам, разбирам и затова успявам да не им се подчинявам).
За мен депресията се оказа най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота и днес изобщо не съжалявам за фактите, които я предизвикаха.
Така че от една страна човек може да се промени тотално и да се заобича точно благодарение на подобен опит.
Не се притеснявай от депресията, опитай се просто да разбереш КАКВИ са страховете ти, чувствата, мислите и какво ги предизвиква наистина. Бъди честна пред себе си и най-вече: приеми се такава, каквато си и ОБИЧАЙ СЕ!
Желая ти успех!