Цитирай:
|
Първоначално написано от aniK
Ти звучиш добре, не се оплакваш от дискомфорт от епизиотомията, пък и даваш ли си да мислиш за това  |
Мислех да я премълча тази част, ама щом настояваш.... зверски ме боли
вече седми ден не мога да си седна на задните части. А в позата, в която мога да седна, ме боли гръбнака от това безразборно дупчене, ама майната му, нали мина... и аз не знам как запазих самообладание, всъщност нали си бях решила, че в неделя ще раждам, затова отложих тръгването веднага към болницата
да е жив и здрав гугъл, нали все с него се консултирам, та ако водите са бистри и розовеещи, можело и до 48 часа да си текат без да е фатално, плюс това непрекъснато се обновявало количеството... абе можех спокойно чак следващата вечер да отида
Значи номера с напъването... на мен епидуралната ми отне болката от самите контракции, останаха само болката и чувството, че ще ми се пръсне д-то
, но определено ми позволи да се концентрирам и да слушам много внимателно, за съжаление от страх да не ме натисне някой, макар да се дръпнаха и двете акушерки от корема ми, пак си действах както аз си знам, иначе сигурно щях да се размина без епизиотомия и разкъсвания. Та акушерката ми каза, че когато главата излезе донякъде, ще ми каже да спре да натискам, за да се прибере обратно. И така два- три пъти. По този начин отвора се разширява постепенно и не че пак не може да се разкъса, ама вероятността е много по- малка. Да, обаче ай ся ти спри да натискаш в един такъв момент, когато цялото ти тяло инстинктивно натиска... на мен поне ми беше невъзможно...
А ти да се спреш с туй вело да не стане някоя бела, по- добре прави разходки бавно, знам какво е да спреш да правиш каквото и да е, мен накрая вече ме смазваше тоя живот като търтей
