спомням си... как една вечер на едно събиране, подпих бая,а когато това се случи ставам прекалено искренна и споделих на мъжо, че нещо сме станали скучни в леглото. Казах нещо от сорта на "Всеки път като ще правим секс, никаква романтика, никога не ме събличаш.Просто ти се събличаш, лягаш на кревата, заемаш някаква предизвикателна поза, ухилваш се и чакаш да дойда" Той нищо не каза тогава. Та на другата вечер се случи така, че съквартиранта му го нямаше, а те са принципно добри приятели и също неразделни, което ме дразни също, защото аз нямах много време с мъжо насаме, просто все сме тримата. Ама точно тая вечер бяхме само двамата. Заведоха ме на пицария, после се прибрахме в квартирата, която е една таванска стая на Картала (квартал, намиращ се на един хълм, от където се вижда всичко останало, Царевец, Света гора, центъра, всичко) И седим си на кревата и гледаме светлините на Търново и то аз... малко съм... бая приказлива, седим си той ми се лигави сега, туй-онуй аз "Бъра бъра бъра, бла бла бла" накрая му писна, стана още по-страстен и всичко от там нататък беше супер. От тогава от една забележка, Мой си е взел поука . Всичко беше много романтично.
Също се сещам, миналата зима, нещо се бяхме събрали много хора в квартирата, и пием, това онова. С любимия танцуваме бавни танци на бързи песни. При което, Никито изтърсва с един мек и приятен тон "Мило усещаш ли, как когато се докосват краката ни каква топлина създават, усещаш ли, направо се изпотих в краката, уникално..." Аз гледам глупаво към земята и викам "Ми мило... ние танцуваме пред калорифера бе..."
такива ми ти работи...
