Днес голям смях,както си духам носа и след малко гледам в огледалото,че нещо доста стърчи и виси(помислих за сополче
). Дърпам си аз ли дърпам,но боли?!Майка ми пак ме измъкна от конфузната ситуация и каза:''абе,мамеее,това е конче!"Малко го отрязах,за да не се вижда толкова,сега ме гъделичка,но нали си е моето конче,ще си го трая
Ако не беше тя щях да си дърпам до утре или другото което си мислих е да го напъхам да си седи мирно