Темата е от Деси и с удоволствие ще я уважа и ще се разпиша.
Не позволявам хората да знаят повече за мен от това, което смятам че има нужда да знаят. Вид ненужна (в по-голямата си степен) потайност, защото нито съм известен, нито богат, нито..нито, за да привличам тълпите.
Не бях изобщо споделителен. За късмет се научих и продължавам да се уча да бъда такъв с определени хора, защото като всеки човек имам нужда да споделям, колкото и да е рядко.
Предполагам, че повечето от вас го знаят и са го чували, но въпреки това ще си позволя да го напиша:
'Споделената мъка е половин мъка, а споделеното щастие двойно щастие.'
Аз за себе си съм убеден, че е така и се опитвам да бъда по-малко тъжен и двойно по-щастлив, когато има възможност.
|