Здравейте драги ми страдалци
. До сега не съм писала и се съмнявам, че ще пиша отново, но някак в мен напира желанието да споделя моя опит и мнение. Дълги години трябваше да преглъщам кривия си нос, докато в 2011 не издържах и изчитайки този форум от край, до край се оперирах при д-р Джамбазов. Иска ми се да подготвя хората, които все още се колебаят какво е впечатлението ми. В първите години на практиката си докторът е отделял голямо внимание и е полагал лично отношение към пациентите. Резултатите от операциите в първите години са прекрасни. След време идва известността, повечето отговорности ( до колкото знам е станал шеф на УМБАЛ Цв. Георги- Пловдив) и по стар обичай, започват да следват и разочаровянията. Какъв бе моят случай. С нагласата да не очаквам чудеса и заредена с максимална доза търпение изчаках 10 месеца до операцията ми. В деня всичко беше прекрасно, с изключение на това, че се питах, дали докторът няма да ме види поне за малко преди операцията. Е, получих своята 1 минута ( буквално) внимание. Случайно разбрах, че съм предпоследна в групичка от 3/4 опериращи се в часовия диапазон след 18,30!!! Димитров само даде инструкции за лекарствата и каза да съм спокойна . Най-обгрижена преди операцията, бих казала, че бях от анестезиолога, на когото , за съжаление, дори не поня името, но помня че ме накара да се чувствам защитена и спокойна. Както и да е....операцията мина, нямах много синини и от тук насетне взе да става странно. Понеже операцията бе в петък на следващата, всички излязоха в почивка. Мен ме преместиха в полупразно крило на Каспела, заключиха и ме оставиха на грижите на ......мъжа ми .. слава Богу, че го взех за придружител. ( бях по каса и така престоят е мин. 3 дни). Втора вечер: както си спя, хлабаво поставените тампони ми падат от носа в гърлото и задръстват трахеята, от което заповам да се задушавам. Налага се да седя с главата надолу с пръст вкаран надълбоко в гърлото( притискащ тампона на 1 страна), за да мога поне леко да си поемам въздух. Д-ра и асистента му....си спят. Моят мъж е лекар и започва да крещи на сестрите да му дадат инстумент, за да ме спаси....... Те отказват, защото не е от персонала на Каспела.... явно това не трогва Димитров или Джамбазов. И така 11 посред нощ в клиниката по спешност идва д-р Диба. Уникален, спокоен, внимателен и ме спасява. На следващия ден (Понеделник) д-р Диба отново идва извънредно на работа или поне при мен, за да ме провери добре ли съм, разсмива ме. Забравям за драмата и се успокоявам. Очаквам някаква реакция от Джамбазов или поне Димитров. Джамбазов...... нищо, не ме погледна, Димитров го изкара като нищо особено. ......Изпълних се с гняв!! От тогава до днес Джамбазов не съм го виждала, въпреки, че ходих няколко пъти и изрично правих опити да ме прегледа той. Самия нос....по-добре е от преди, въпреки, че е крив ( в анфас е извит наляво) и има и дупка в коста, там където беше гърбицата, но поне тя не се вижда, само я напипвам. Хъркам доста от тогава, но мъжът ми ме търпи, защото не иска да чуе за друга операция. На живо е хубав или поне свикнах с него, на снимки обаче кривината доста личи. Та.. съветът ми за тези, които се колебаят. Размислете добре колко го искате, какво сте готови да изтърпите и най-вече имайте нагласата, че носът ви няма да изглежда така, както си го представяте ( човек има склонността да идеализира). И най-добрият лекар не може да гарантира резултати при ринопластика. За тези, които им предстои-кураж и успех! Не боли, синините и дискомфорта се забравят бързо, но ако искате внимание може би трябва да сте доста по-нястоятелни и изискващи. Все пак сте пациенти. Аз си оставам с нослето и с благодарноста към д-р Диба ( УНГ) и се надявам, някой ден да имам възможността да направя нещо добро за него. За Джамбазов--- все още се опитвам да се примиря със поведението му, но след като попрочетох скорошните мнения просто не се сдържах.