[samodiva]

Чувствах как валяк минава през гърдите ми.
Такава е болката когато ти поставят под мускулно импланти с местна упойка. А точно това е начина на анестезия който прилага доктор СЕРДЕВ. Проклинах се че съм се положила на тази интервенция, ревеше ми се с глас, исках да убия всички около мен. Но бях вързана и се усмихвах. Не знам от гордост ли от суета ли но не бих си позволила да издам дори и малко от това което чувствах. И си се усмихвах. Поне лицевата ми мускулатура, а очите ............

Ти си герой момиче – ми нареждаше анестезиолога.

Какъв ти герой, умирах. Непоносимата болка променяше съзнанието ми неузнаваемо и необяснимо. Не исках вече никакви гърди. Пуснете ме, така съм си добре (а не бях, с тези торбички) – това кънтеше в мен, ама беше късно, бях под ножа. Болеше, ама много болеше. Каква ти анестезия, всичко си усещах, а най болезнено беше когато ми отлепяха гръдните мускули от ребрата. Живо дране се нарича това. Съпругът ми каза в последствие че всичко е било за един час, а аз добих представа какво е вечността. Всичко свърши накрая, всичко си има край и това ме крепеше. Пренесоха ме на кушетка и махнаха чаршафа от мен. Лелееее болката изчезна, всичко се оцвети в розово, фойерверките на суетата гърмяха – аз имах две нови и прекрасни цици, невероятни, красиви, големи, плътни, разкошни, съблазнителни ... галех ги, много ги галех и нямаше болка, бях я зарязала някъде в някои подземен гараж на осезанията си. Някъде където щях да отида след минутите на радост. Радостта на една жена загубила самочувствие, възвърнато и за един час и 2650 евро.
Удивителните гърди които имах преди да родя се стопиха от кърмене, а и от една гнойна ангина която ме свали от 52 до 40 килограма. Нищо не остана от тях. Правех любов със сутиен, криех ги, не ги поглеждах в огледалото. Струваше ми се че по-грозно нещо няма, замина ми самочувствието, забравих за плажуване по монокини, какви ти монокини, изобщо спрях да ходя на плаж. Какво ти самочувствие, съжалявала съм хилядократно че съм толкова суетна, но това съм аз и не смятам да се променям.

И сега какво, хаааа, бях щастлива, самочувствието ми беше тук, навсякъде около мен струеше, от всякъде като музика, като химн. АЗ ОТНОВО БЯХ ЖЕНА.
Искаше ми се да скоча от кушетката в клиниката и да хукна гола до кръста по улиците и да се хваля, да се хваля. Преродих се.
Обичах този доктор, апотеоз на гордостта ми.
Той ми даде това което ми липсваше – пълноценност.

Два часа по-късно се тътрихме с 20 километра в час към къщи, по булевард “Цар Борис” – павиран, ужас. Всяко паве беше в мен. В гръдния ми кош. Ама стисках всичко което може да се стиска освен зъби, защото имах ЦИЦИ новички – ухууууу.

Голяма радост, и не питайте дали не счупих телефоните на всички познати, подплатявайки с хвалби.
Но за мен две персони от всички тези познати бяха много важни защото бях последвала техния пример. Габриела и Николета (имената не са истински) си бяха поставили импланти при СЕРДЕВ преди шест години и имаха най-великолепните “изкуствени” гърди с физиологичен разтвор който бях виждала и пипала. Е как да не ги последвам. Така или иначе съпругът ми беше решил да ми направи този подарък и ето ти ни, два страхотни примера за подражание. Не ни се налагаше да се интересуваме от мамопластика, да търсим доктори и т.н. Имахме си я нагледната агитация. А и сметнахме че няма смисъл да правим проучвания защото Габи си бе доуголемявала гърдите още два пъти при СЕРДЕВ и беше много на ТИ с материята. Още повече мъжът и е най-малко милионер в евро и ако са искали биха могли и в Холивуд да направят процедурата. Показателно за нас беше че са избрали СЕРДЕВ. И така, доверихме му се, на СЕРДЕВ (колко ме боли като го изписвам), имахме много причини.




to be continued .....