[DWP]

малко безчувствено жълто петно
Буковски
(FROM: OPEN ALL NIGHT, 2000)


не можеш да ми кажеш, че това е най-доброто време за поезия,
не можеш да ми кажеш, че Марсиано не може да свали
Луис, не можеш да ми кажеш, че Хитлер беше луд, не
можеш да ми кажеш, че кучетата лаят само нощем,
не можеш да ми кажеш, че пламъка не наранява молеца,
не можеш да ми кажеш, че онези хора там на ъгъла
стоящи и мигащи с очи са
човешки същества; не можеш да ми кажеш, че любовта е повече от
живота; и не можеш да се опънеш на един и същ дюшек с мен
и да кажеш „обичам те”
защото –
ние свършихме цигарите и свършихме любовта и
батерията ми падна и костите ме болят
и Лорка е мъртъв и
Неруда е мъртъв и Христос с лешниковите очи
бе прецакан като риба
от малки мъже с мръсни нокти.
ние свършихме виното и любовта и късмета. и ти не можеш
да ми кажеш нищо. така че защо не станеш и не натиснеш тоалетното
кранче няколко пъти? или всичко ще продължи така
завинаги?