Лека нощ - и аз изчезвам
в кръговрат на времето погубено.
Където духовете на мечтите още спят,
където искам да остана през нощта.
Заличавам прашните следи и казвам,
че сърцето вече е изгубено.
Гласове шептящи вечно ще ехтят,
осветени и стопени от свещта.
Аз изгубих се, но времето ме помни,
в прашна книга на душите името ми сложи.
По пътя дълъг, вятър от въздишки глухи
сърцето изморено тихо пак обвива.
Сивата Луна помръква, въздишат и звезди изконни.
Светлата им песен тихо мъката отложи.
Слизат на земята и оглеждат се в очите сухи.
Угасват, виждат черна мъка, що сърцето мое свива.
Изгубих се в зловеща и безкрайна въртележка
на спомените, бягащи от мен.
Стискам ги, останаха ми само те, но защо изплъзват се?
Историята си аз запалих. Вече я забравих.
|