автор: osi4kata
Тя иде.
Есента. Със пълни кошници,
с червена рокля, златен шлейф.
И, дефилирайки, омайва със разкоша си.
Божествена красавице, здравей!
Тя иде.
Разказвачката на приказки.
По подиума стъпва и шепти.
Като вълшебница-орисница
отваря през пространството врати.
Тя иде.
Властелинката на вятъра.
Узряла ласка. Смисъл и респект.
Разбрала стойността на златото.
Улегнала, уверена. Човек.
Тя иде.
С рубенсови форми,
с прекрасна вдигната глава.
Опиваща, разпалваща и горда.
Шикозна есенна жена...
|