Цитирай:
|
Първоначално написано от emiko
ДЪЖД
Дамян Дамянов
Плющеше като бесен. Всичко - мокро:
дърветата, паветата, града...
Вън всичко живо бягаше под покрив.
И само те стояха на дъжда.
Унесени. Отнесени. Немирни.
Два жарки лъча в мокрото кълбо.
По всяка вероятност безквартирни,
но приютени в своята любов.
Чадъра черен старчески разперил,
подминах ги, изгледах ги на кръв.
А тайно си въздъхнах: "Ах, до вчера
и мене ме валеше дъжд такъв..."
Прибран на сухо горе в свойта стая,
ги стрелнах през дъждовните стъкла:
две мокри птици гонеха трамвая,
бездомни, ала имащи безкрая...
И от зениците ми заваля.
|
Страшно много ми напомня на това...
КАТО НА СЪН
Наказани... От Бога върнати...
Като на сън... Като в мъгла...
Лежат... Неистово прегърнати...
на улицата две тела.
Сред хаоса... Сред беемветата...
Във центъра на тоя ад.
Върху юргана на паветата.
Всред изумения площад.
Те... Клетниците... Наркоманите.
Една Човечка... И Човек.
И като на Юго в романите...
Но в двадесет и първи век...
И как се любят... Във скафандъра.
И дишат... В ритъм... И крещят.
До църквата... до Александъра...
Камбаните й чак звънят.
И депутато- политиците
в държавния автомобил
надничат да й видят циците...
Но Той добре ги е покрил.
С гърдите кльощави... И дънките...
С момчешки глупави черти.
И сграбчил китките й... Тънките...
Тя ... златна рибка... Как трепти!..
Как се извива... Как магически
го е притеглила във плен.
Полиция ! – крещи панически
един развратник възмутен.
И властващи и опозиция...
единодушно... За честта...
Гласуват: Викайте полиция!
И арестуват любовта.
Онази – сладката... Отчаяна...
Във страст и транс.... Като на сън
Сама за себе си... Замаяна...
И сляпа за Това навън...
16 август 2007г.
Недялко Йорданов