[DWP]

Ако срещна пак себе си
Дела Раи

Ако срещна пак себе си окована от студ
и от зимната ледност покълна в сърцето ти.
Ако после жаравата в теб с порив луд
ме превземе с възторзи и аз пак засветя,
ще те скрия в топящия залез от светлости,
ще се случвам отвътре и пак ще превземам,
а екстазно очите ще ваят планетите,
на които отново ще бъдем неземни.

Ако срещна пак себе си в твойте вулкани,
ще избухна на хиляди звездни мъниста.
И когато прелея пак в теб приласкана
ще изгреят душите ни с порив, лъчисти.
Ако още обичаш сърцето неистово,
през морето ми пак ще отплуват понятия,
с бели лодки и чайки, през тебе проскитали
всяка моя копнежна и луднала вятърност.