[Caroline-Caro]

Душата си поднесох чисто бяла,
разлистих я за теб и любовта,
оставих те да пишеш върху нея
и ред по ред изписа я така.
Изписа ти възторга, радостта си,
страданието, жаждата, страстта,
изписа на сърцето си терзанието,
че трудно се доказва верността.
Тъй дълго писа, къса даже листи,
защо не си помисли, че боли?
Захвърлена накрая я остави,
но ред един от нея не изтри.
И въпреки, че тъй е изтерзана,
издраскана, накъсана дори,
ти виж я как отново е готова,
вълшебство от любов да сътвори!
Ето я, простила, чисто бяла,
усмихва ти се с моите очи,
закърпила любовните си рани,
по-влюбена от всякога блести!
И... блясъкът пак появи се в очите,
усмивката грейна... изпрати нощта!
И пак пеперуда в душата роди се,
запърха със нежни и цветни крилца!
Любов се промъкна във тъмните сенки,
сърцето потрепна... роди се мечта...
В ума завъртяха се влюбени сценки
и роза разцъфна във малка ръка...
Усещах, как леко израстват крилата
и как ме даряват с простор, свобода.
Как тръгна завинаги от окото сълзата,
търкулна се леко, не остави следа...
Видях със очите си пак светлината,
краката ме водеха към заветната цел.
Устремена напред аз посрещах зората,
дори и не питах кой дал и кой взел...
Докосвах се пак до любов и треперех,
от болка, от трепет, от чувство и зов.
Аз сигурност в този живот не намерих,
това що открих... беше силна любов.
От тези, които се сливат с душата...
От тези, които горят те... до гроб...
Които са вечни, но... плащаш цената
и ставаш им верен до сетен дъх, роб.
Не се и научих... да любя спокойно...
Раздавах се цела,горях и мечтах.
Каквото ми даваха, връщах им двойно,
за любовта се раздавах, за нея живях.
Назад и не гледах, кой взел е, честито!
С любов и със вяра вървях все напред.
С душата обичах и със сърцето открито.
Орисия ли беше или предречен късмет?
И ето сега... в корема пак пеперуди,
запърхаха весели със прекрасни крилца.
Любов ги погали... литнаха като луди,
и заляха със щастие мойта душа..

от нета