Готов ли си за мене да се бориш,
на кладата за мене да гориш,
да вярваш без да се съмняваш,
трънливи пътища до края да делиш?
Ще ме сънуваш ли, когато съм далече,
...ще ме мечтаеш ли пред всеки иден ден,
ще ме гледаш ли в прегръдките ти да заспивам,
истински ще бъдеш ли със мен?
Ще ме догониш ли, когато се обърна,
ще ме държиш ли в слабост щом се отрека,
ще ме целуваш ли, когато те проклинам,
ще се прекланяш ли пред мен дете-жена?
Или ще ме оставиш да си тръгна,
ей тъй- без опит да прозреш,
че любовта назад не се обръща,
тъй както времето напред тече?
Ще се оправдаеш ли със мойта воля-
Така желая аз и по-добре –
без още миг да пожелаеш,
да бъдеш с мен до утрешния ден поне?
Борислава Мартинова
__________________
Искреността е най- малкото, което дължиш на един човек, ако държиш на него. И всичко, понякога.
|