О, Щанга!
Три дена млади фитнесджии
как в залата вдигат,уредите тръпнат,
отново недостигат . . .
Напъни ужасни! Дванайсетий път
тази серийка правят,
умора не сещат и продължават.
Бицепс подир трицепс! Ръка подир крак!
Гошо посочи лежанката пак
и вика : "Търчете! Тамо е свободно!"
И всички се втурват отново упорити
и стон нечовешки въздуха разпра.
Сауната отговори с други вик : охаа!
И днес въоръжени с две-три млека
фитнесджиите млади ще правят крака,
клатят протеини шише след шише,
даже умората няма да ги спре.
И последен напън! Сякаш са на бой.
Тогава Наско, нашия герой,
ревна щанголомно : "Млади фитнесджии,
венчайте телата с мускули безброй!
Нека вашта сила всички повали,
мацките да тръшка за мигове дори!"
При тез думи силни сякаш по знак
спускат се всички към залата пак.
Един ще се блъска днес за трапец,
друг се засилил да прави прасец;
Диетата е важна, те не я забравят,
всичко що е вредно веднага оставят,
ако се наложи спират алкохола,
заменят го бързо с айран и със кола.
"Грабвай тази гира!" - някой се изкряска,
всеки се втурна, не иска паласка
и свободен уред нийде не остана,
всеки се чуди къде да застане.
И щангите тръпнат, друг път невидели
всички да тренират по гащи без фанели.
Йоще миг - ще свърши този тежък ден.
Всеки се прибира доволно уморен.
. . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ щом щанга зафащат,
спомнят тоз ден бурен, отново препращат
напънът му силен, като някой ек,
от щанга на щанга и от век на век!