Цитирай:
Първоначално написано от n_in_a
Напомни ми за ...
|
Стига заеми! Стига везни!
Искам обич за обич!
Сега
аз бих възпяла
не първата любов -
безплътната и бялата,
априлската, прохладната -
сега аз бих възпяла
оная, безпощадната,
отчаяната,
закъснялата.
За нея няма място пазено -
тя трябва да руши и да прегазва,
да оскърбява и да бъде оскърбявана ...
Не стъпва тя по папрат и тинтява -
върви през кал,
през остри кремъци,
върви -
защото страшно бърза времето,
защото идва най-голямата раздяла ...
От тъмен огън разлюляна цялата,
върви -
и дирята й свети кървава...
Не първата възпявам аз,
не първата.
СТАНКА ПЕНЧЕВА
Всъщност... поствал съм го това. И мнението ми за любовта. Истинската. Зрялата. Препатилата. Жадуваната. Тази, за която всички останали, са били подготовка, само.
А май, и текста на тази песен...
Знам, че си обичал други повече от мен,
знаеш по кого бях луда много преди теб!
Първите остават първи и за цял живот
Правила съм вече всичко, днес не ме учудва нищо,
Просто искам твоята любов!
Плаках за когото трябва и за кой ли не! ?
Всеки белег ме направи по- добра за теб,
Вече мога да не бягам и да казвам да
Точно затова те чакам, точно затова оставам!
Вече се научих в любовта!
Любов навреме, не тази ранната, а тази точно с теб!
Тази врялата, кипялата- това е...
Любов навреме, тя е зрялата с разум и сърце!
И в малкитe неща ще я познаеш- ще я имаш от мене всеки ден!