Виж само едно мнение
  #237  
Стар 13th May 2013, 10:18
кукумицинка кукумицинка не е на линия
Запознат
 
Регистриран на: Jan 2012
Мнения: 207
По подразбиране

Моята история е следната, надявам се да не ви отегча:
Доста години бях на работа с постоянен трудов договор, но с направо мизерно заплащане и най-удовлетворяващото нещо в работата ми беше фактът, че съм полезна на хората и съм добър професионалист. Скучен и еднообразен живот, който ме беше страх да променя. Последната капка, която преля чашата и ме накара да направя нещо, беше обида на тема външен вид от новата шефка, въпреки професионалните ми качества. Реших, че трябва да направя нещо, че ще си оперирам носа и при първа възможност ще си сменя работата, макар че живеех в много малък град с висока безработица, където не по-хубава, а въобще някаква друга работа, е трудно да намеря. За операцията се притеснявах за отпуск и болнични, но се оказа, че нямало смисъл да се притеснявам. Не се наложи да напускам, тъй като по политически причини 20-30 човека, сред които и аз, ни уволниха. Много мислих как точно да постъпя - да си зарежа плановете за операция и да си използвам парите, за да оцелея, докато си намеря друга работа. Вероятно е било твърде вятърничаво да реша да си похарча последните пари за операция, без да имам идея как ще се оправя оттам нататък, но го направих. Почнах да уча за кандидатстудентски изпит, за да си възстановя студентските права. Или трябваше да изкарам изпита, или да си платя, а парите ги бях планирала за операцията, вътрешно убедена, че аз изпита ще го изкарам и че операцията ще е успешна. Всъщност през цялото време имах вътрешната убеденост, че всичко ще се оправи и всяко зло за добро. Появи ми се възможност и за работа у дома, така че денят ми беше строго планиран за учене и работа почти до деня на операцията. Толкова заета не съм се чувствала дори когато ходех на работа. Операцията мина и 2 седмици по-късно се явих на изпита, който взех. Преместих се в София, продължих с работата и ученето, макар че в момента търся възможност и за работа на постоянен трудов договор. Вероятно щях да се срина психически, ако не беше успешна. Показвала съм снимки, наистина си възприемам резултата за сравнително успешен, в онзи момент, а и в този, нямах възможност да взема заем и да си позволя услугите на чуждестранни хирурзи.
Отговори с цитат