Еми... получава се така, че за мен най-важното е да бъда слаба. Знам, че има неща които ще ме правят щастлива и то различни от хубавото тяло, но мисля, че вече е късно, защото единственото в главатами са килограми... Колкото до родителите ми те незнаеха. Аз просто гладувах. БЕз сутришна закуска, в училище абсолютно нищо, а за вечеря по съвсем малко колкото родителите ми да не ме забележат. Това продължаваше седмица, а след това яко тъпчене... Общо взето доста съм се изтормозила, сега косата ми много уредя, но се надявам с хапчетата да се оправя, след седмица съм отново на преглед и изследвания след 3 месечно лечение и се надявам да има резултат!
