Проклятие
Познаваш ме - на вятъра приличам,
за тесните души съм като пропаст,
а силните с усмивка разсъбличам -
не ми минават дребните им роли.
Плених ли те? Дано си се прекръстил!
Не ще е лека земната ти орис,
ти може би дори не си ме търсил,
намери те безумният ми порив.
Възкръсвам в пепелта на всеки спомен,
и режисирам всеки смислен ден.
За другите изглеждаш непокорен,
но всъщност си отдавна покорен.
Проклятие. Това съм аз навярно
за погледа, във който се открих,
за дланите по парещото тяло,
за музата на всеки следващ стих...
Яна Вълчева
|