Въпросът е в приоритетите.
Хората, които не се влюбват до толкова, че да бъдат водени от емоциите си (но това все пак зависи и от характер) успяват да останат по-трезво мислещи и не се подвеждат от чувствата си.
От друга страна, хората като мен, които се отдават изцяло на момента и спонтанността си, автоматично дават на въпросния човек най-висок приоритет в ежедневието си.
Ето защо, Рококо, както и ти казваш - той се среща с приятели и затова и ти се срещаш с приятели, той излиза - ти гледаш телевизия.. Никой не казва, че не можеш да живееш без него, но някак си (поне аз съм така) сме в много по-пасивна позиция, предпочитайки времето с него пред всичко останало..
|