С първото си дете качих 26 кг, но тогава бях доста слаба, направо си бях скелет... С второто качих 12 кг. и ми бяха даже по-трудни за сваляне, отколкото 26-те, които свалих за около три месеца, но това се дължи на доста неща - първото най-важно нещо бе движението - нямаше кой да ми помага с първото, даже бях самотна майка, а родителите ми живееха в чужбина - от мъкнене на колички нагоре надору по стълби до четвърти етаж без асансьор
, градинки и пр.; от преобуване на бебо по сто пъти на ден, пранета, готвения и пр....буквално се стопих!Хапвах предимно плодове и зеленчуци, но не се лишавах и от пържолки... просто гледах да не се тъпча като свиня...
Коремът ми бе като камък от постоянното ставане от матрака на земята и сгъване, когато трябваше да го преобувам или да го придържам докато се научи да ходи... Та в известен смисъл това, че нямаше помощ от никъде ме поддържаше в добра форма. С второто вече имаше татко, батко и свекърва, които помагаха, но пък работех на две места и тичането пак не беше малко; но повече наблегнах на храненето - разнообразна храна заради дългото кърмене и много салати вечер - шопски, плодови и пр.
Не можех да мина без кофичка кисело мляко на ден, но пък закуската и обяда ми бяха едно - (понеже ходех на работа). Сега съм по-слаба от преди да забременея и двата пъти. Та всичко е въпрос не само на стечение на обстоятелствата, но и на организация, желание и най-вече -
воля.