автор: osi4kata
Какви ли не години преживях
и цяла изба вино съм изпила,
безгрижна, влюбена и смела бях,
но често бях и мрачна, и унила...
Какви ли пътища не извървях,
в какви ли не пътечки криволичех.
Изпитах и любов, и страст, и гняв...
Презирах, ненавиждах и обичах.
С какви ли хора се не запознах -
изтънчени, дебили, прагматици,
несретници, удавени във грях,
поети, бизнесмени и циници.
Какви ли не професии смених -
престижни, непрестижни, безработни...
Приличам на недоскопосан стих -
без ритъм, само с гръмко мото.
Какви ли не мечти не измечтах,
издигнах пирамида от провалите.
Успехите... на пръсти се броят.
Животът е такъв. Какво да правим...
Какви ли не години преживях
и цяла изба вино съм изпила.
Щастлива съм от това, което бях.
И пак ще бъда... Винаги съм била
|