Аз самата съм била много злояда като малка. До 10-тата ми година съм карала почти постоянно само на солети и таратор, защото почти всичко друго съм отказвала. Но и бях много болнава, което естествено ме караше да не ям. На 12 ми извадиха сливиците - болестите ми секнаха и апетита си ми дойде.
Голямата ми дъщеря по едно време беше злояда - около 2 годинки като беше. Бутах, пасирах, течеше, плач, заплахи...Не искаше да дъвчи, абе чудо. Накрая просто казах - никаква храна. Дете умряло от глад (поне тука де) няма. И до ден днешен съм на този принцип. Като тръгна на детска всичко се отрегулира. То не може да тичаш цял ден и да не ти се яде. А и там много не ги насилват - колкото искат. Сега (на 6г. е) първата й работа като я взема от градина е да каже - днес си изядох всичко, а какво има за ядене вкъщи?
Маненкото (на 2 е сега) и то така. Просто никакво насилване - по-добре да разбере за малко какво е глад, пък само ще си поиска. А колкото до забранените храно - сори, но аз съмнаистина много либерална майка. Позволявам всичко. Просто това са деца. В един момент искат шоколад, в друг ябълка. Един път им се пие кока-кола, друг път - натурален сок. Вяка забрана води до неистово желание да получиш нещото тайно, щото иначе не може. Освен това успешно прилагам максимата на договорката - ако си изядеш, каквото съм ти определила, можепосле каквото си поскаш. И работи.
|