Като прочетох това и се замислих как беше при нас. Майка ми беше една хиена
... млада майка, и си мислеше че всичко знае. Никога, ама никога не ме е насилвала да ям. Девиза и беше - "ако ще". Ако готвеше нещо, което на някои не му харесваше, казваше - "ако не искаш да ядеш, недей. Друго няма." И така - избора е твой, ако не ядеш си лягаш гладен. И така, щеш нещеш... А шоколад и подобни не съм яла цяло детство - "глезотии са това". Никога в къщи не е имало подобни "глезотии". Та така порастнах... Резултата е, че сега цялата фамилия сме всеядни. Може да се спори правилно ли е, не е ли. Мисля че това калява харектера. Имаше една дискусия преди време тук м/у bimbi и мадагаскар, и той това казваше, че да се лишават децата от някои неща е по-добре, ставали мъже. Та и аз "мъж" станах; в последствие не съжелявам че майка ми се е държала така.
Обаче и вас ви разбирам, че сигурно не е леко.