Цитирай:
|
Първоначално написано от katie
Като прочетох това и се замислих как беше при нас. Майка ми беше една хиена  ... млада майка, и си мислеше че всичко знае. Никога, ама никога не ме е насилвала да ям. Девиза и беше - "ако ще". Ако готвеше нещо, което на някои не му харесваше, казваше - "ако не искаш да ядеш, недей. Друго няма." И така - избора е твой, ако не ядеш си лягаш гладен. И така, щеш нещеш... А шоколад и подобни не съм яла цяло детство - "глезотии са това". Никога в къщи не е имало подобни "глезотии". Та така порастнах... Резултата е, че сега цялата фамилия сме всеядни. Може да се спори правилно ли е, не е ли. Мисля че това калява харектера. Имаше една дискусия преди време тук м/у bimbi и мадагаскар, и той това казваше, че да се лишават децата от някои неща е по-добре, ставали мъже. Та и аз "мъж" станах; в последствие не съжелявам че майка ми се е държала така.
Обаче и вас ви разбирам, че сигурно не е леко. |
Аз и двете ми сестри бяхме на същия принцип, но не само за храната, а за всичко знаехме си че си има време и място за всяко нещо, а когато започвахме да мрънкаме тя ни питаше по три пъти за какво хленчим и на третия път ни забиваше такъв як шамар
с думите "сега поне знам за какво ревете" това много добре влиае за изграждането на здрав характер, не казвам че е най-правилното но при 3 адски различни деца помогна. За жалост има злояди деца с които и майка ми няма да се справи, ето например брат ми 10г. (по бащина линия) той е на мнение че храненето е губене на време и сяда да чете дебели енциклопедии и тежки книги по механика на руски език
от една страна добре- много е интелигентен, но от друга- няма как да го убедиш че си вреди като не яде.