Май аз първа ще се включа в тази тема.
Значи в момента съм в майчинство с второто си дете и гледам болната си баба(има психични проблеми),която живее на 15мин. път от вкъщи. Слагам закуската на децата,почиствам и през това време приготвям обяда сипвам в буркани ядене и тичам с малкия(2,4год.)до баба да и сложа обяд,да я изчакам да се наяде и да и дам лекарствата,защото сама не може да ги взима.След това пак тичане обратно към къщи да сложа обяд на децата и като легне малкия започвам с приготвянето на вечерята и останалата домакинска работа.След като стане малкия от сън всичко се повтаря-докато се наяде малкия,почистване след яденето(защото така яде,че всичко става в трохи и храна около него),правя салатата на таткото,защото като се прибере от работа ние сме у баба,за да и сервираме вечерята,да я изчакаме да се нахрани и да си изпие лекарствата и чак тогава се прибираме в къщи,като вече е станало20-20,30ч.А пък за закуската и и сутрешните лекарства и ги приготвям от вечерта-просто не мога да смогна да отивам у тях и сутринта.
Това се повтаря всеки божи ден. Наистина много ми е натоварено ежедневието и все се надявам да се подобри състоянието на баба ми.
Ами това е от мен.
