Здравейтеееее.Преди 30мин. бях на преглед и ми махнаха тампоните. Бях забравила колко е хубаво да се диша през нослето...Изобщо не болеше толкова, колкото си представях. Доцента обаче каза, че всичко си е до вида на операцията, сложността и оттам зависи и какъв вид тампони ще се използват. Моите бяха дооооооста дългички. Нещо като спагети и бая се поизточиха, докъто им видя края, но нищо страшно не беше
Oceania, миличка обещавам да ти пиша как е минало всичко при мен. Сега на 9 ще ми махнат гипса, живот и здраве и веднага ще ви пиша. junglegirl, мила.... всичко мина като на сън. Дълги и мъчителни бяха само часовете преди да ме приемат в болницата. След това ми показаха стаята с легълцето, сложиха ми една инжекцийка да успокоя нервата и малко след това ме извикаха за операцията. Последното, което помня преди да заспя беше как сестрата ми казва "Сладки сънища миличка". В този момент усетих как нещо откъм белите ми дробове преминава към гърлото ми и успях да кажа само "олелеееееее" и.... следващият ми спомен е как се събуждам в операционната,закараха си ме до стаята и така.... Не съм усетила болка дори и за миг. Всички бяха изключително мили, загрижени, питаха ме дали ме боли, дали искам болкоуспокояващо, дали имам нужда от нещо... Още на другия ден си се прибрах, спах си нормално, чувствам се добре, не съм отпаднала, изморена или нещо такова. Но пък стигнах до извода, че 50% от операцията е хирургът и 50% - анестезиологът, така че момичета избирайте внимателно и кой ще ви упоява. Явно има огромно значение за периода след операцията и възстановяването. Това е за сега... ще пиша пак. Целувки на всичкиии...
