Аз съм точно както Invisible, но с тази разлика, че съм от 8:30
Миналата гогина обаче живеех коренно различен живот, спях по 5 часа и работех по 15, затова времето беше разграфено до секунда:
Ставам и пускам електрическата кана да топли вода, слагам мляко на мюслите да се накиснат. Отивам да си измия лицето и зъбите, връщам се, слагам филийки в тостера, водата се е стоплила - разбърквам нескафе (няма време за истинско
), разбърквам мюслите, филийките изскачат, изяждам мюслите и филийката, изпивам кафето, слагам дрехи и грим и точно в една определена минута тръгвам към спирката. От точно едно определено място осъзнавам, че ще изтърва метрото и тръгвам да бягам. Пристигам в същата секунда, в която и мотрисата. На спирката са същите хора, които и вчера и утре. Качвам се и сядам на една определена седалка - на която бях и вчера и утре. Другите хора също... И така, докато си легна... И после сънувам, че съм влязла в Матрицата.. Ъ, глупости, няма матрици.. Никой не може да програмира света
