Здравейте,момичета.История та на всяка една от вас ми е до болка позната!Аз съм на 24 години.Преборих 7 годишна булимия!
Кошмарът започна по класическия начин,бях малко по пълничка като малка.Но една лятна ваканция реших,че няма да съм цял живот пълна,нещо повече аз исках да съм перфектна.
Започнах да гладувам,ядях супер малко или по-скоро нищо.Когато започнахме учебната година съучениците ми идваха да се запознават с мен,защото бях нов човек.Слаб!Бях станала около 45кг,преди това бях 60кг,но съм нисичка и си личаха доста.
След като отслабнах бях тръгнала по пътя на анорексията.Все дебела се виждах,а бях кожа и кости по едно време.Докато един "прекрасен ден" дори не помня как....открих хитринката-ПОВРЪЩАНЕТО.Така влязах в омагьосания кръг-гладуване 2-3 дни,натъпкване с ОГРОМНИ количества храна и повръщане.
Така седем години.Завърших висше.Станах фармацевт.Каква ирония знам от А до Я какво си носех с този начин на живот,но не можех да спра.Наистина е като наркомания.В един момент не ти се излиза навън дори.Ставаш асоциален,депресивен,мраче н,тих...
И така до преди 2 години!Тогава се срещнах с настоящия ми годеник.Заживяхме заедно,но това не ми пречеше да продължавам да повръщам.Криех се толкова умело,а и се бях научила да повръщам за секунди.
Но постоянните ми диети и нередовно хранене много го ядосваха,постоянно искаше да хапвам от всичко по малко,да се храним заедно и някак положението леко се подобри (поне споре моите жидания и критерии)
Но съвсем не е било така,аз си продължавам с яденето и повръщането,не толкова често като преди,но ВСЕКИ ДЕН поне веднъж.Докато накрая не влязах в болница,за което благодаря на Господ всеки ден,че се случи!
Приеха ме с бъбречна криза но в болницата ми откриха още 100 неща,проблеми със стомаха,нисък хемоглобин,силно токсикиран черен дроб...сещате се от къде е всичко това.Защото когато не усвоявате правилно хранителните в-ва и ако изобщо не си ги набавяте,лека полека всички системи в оргаизма ви рухват!
След като ме изписаха ме бяха нормализирали.Всички показатели ми бяха в норма,както са и сега
Страха от болницата,болес и смърт е толкова голяма,че просто забравих за стария си живот!
Започнах да се храня с почти всичко и в нормални количества,нито малки нито големи.Естествено още имам страх от сладкото,не с го позволявам,както и тесто,защото знам,че ако ги опитам ще ида в тоалетната и....Всичко друго консумирам.
По психиатри не съм ходила и лекарства не пия
Нямате представа колко различно ще се чувствате след като спрете с това,защото съм сигурна,че и вие ще успеете.Чувствате се пълни с енергия,няма киселини,няма болки в стомаха,зъбите не гният.Аз естествено направих основен ремонт на зъбите...
Това е моята история.Начина по който се отказах от това беше отвратителен,никога не искам да влизам в болница пак,но се радвам,че стана така!
Всичко е в главата ви!Вие контролирате случващото се,не то вас!Успех!