Здравейте на всички ! Заинтересована, прочетох почти всичко написано до тук и историйте ви ме трогнаха адски много ! Поздравявам ви за смелия дух !
От известно време в моето семейство съществува сходен със вашия проблем .Имам брат на 22 години ,които страда от анорексия превърнала се след това в булимия (или поне специалистът при, които ходи твърди така) . Сподели на мен и семейството преди няколко месеца, като търсеше помощ и изход и от положението в ,което се намира . От това ,което чета разбирам, че психологическата подкрепа от страна на семейството е много важна . Бих искала да попитам в какво се изразява тя ? Имам огромно желания да му помогна по пътя към победата над коварното заболяване и ще се надявам някои от вас да ме посъветва какво трябва да се направи за благоприятния изход от заболяването ? Трябва ли да бъде прекъсван по време на кризата ( натъпкване с повръщане ) ? Аз и брат ми сме близнаци и на мен ми е много болно когато виждам че той търси помощ от мен , а аз не знам как да му помогна ! Моля , ви помогнете !
|