, Димитров се надвеси доста интимно над мен (викам си, какво ли ще ми каже) и ми промълви тихо: Кукумицинке, нали после ще доплатиш? Успокоих се много. Много ме беше страх от упойката - никога дотогава не ми бяха слагали пълна упойка и си казах на акъла, че щом им дължа пари, няма да ме оставят да пукна
кукумица, така ме разсмя...пожелавам ти да се е получило страхотно носле, ти го заслужавашм.( И определено имаш писателски талант.) А за придружителя - наистина не е жизнено важно, единствено за транспорта е по-добре да има кой да те вземе, особено ако не си от Пловдив. Иначе във влака или рейса хората те гледат като извънземно