Оф Инче незнам и аз какъв ми е точно проблема, но не е лесно и така. Имам моменти, когато така сериозно ме удря хормона и чувствам силно напрежение в слабините и това чувство и усещане въобще не ми е приятно. Толкова нервна съм в такива моменти, че не ми стой насреща. И не мога просто да дръпна някой и да го "оправя", защото просто никой не ме привлича, а не мога да бъда с човек който не ме привлича. Толкова лесно се разочаровам и толкова трудно давам шанс, че май ще съм си сама цял живот. Не бих искала да съм толкова придирчива и безкомпромисна, ама то не зависи от мен. Не е лесно да не можеш да допуснеш човек до себе си, а в същото време физическите ти нужди да преливат.
А и някакси много се промени отношението на хората - едно време, когато някой те хареса той те ухажва и гледа да те впечатли като си говори с теб и те разбира или поне се прави , че те разбира.Кани те на кафе, ресторант. Секса не се споменава, той идва вече когато имате връзка. А сега - "айде да си легнем пък после ще мислим за другото" . И жените и те започнаха на този принцип, никоя не търси ухажване.