... Благодаря за информацията и общо взето определено това, което казваш е много вярно. И аз съм си мислела за психо терапии, но като че ли родителите ми не могат точно да ме разберат, за тях проблема е в това че нямам цикъл, в това че не се храня и в това че хормоните ми не са наред. Но не си задават въпроса "Защо това момиче прави така?" Казвам на майка ми, че не мисля добре, че не мога да разсъждавам нормално, че килограмите са ми фикс идея, дори винаги стане ли въпрос за килограми аз се разплаквам. Всеки път щом се скараме с сестра ми и щом чуя "Затвори си тъпата мазна уста дебело" или "Ей бидон" И просто полудявам... Имаше случай в който отново сестра ми ме убиди ( за радост тя е единствената която ме убижда на килограми ) и... след убидата сякаш слюнката ми остана и не можах да я преглъна. Някаква буца ми заседна в гърлото и започнах да се задушавам и след секунди започнах да викам, да плача или по - точно да рева, ето тогава майка ми се стресна, защото реакцията ми беше ненормална... Изпаднах в някаква криза или незнам как да го нарека. И ако този проблем в главата ми не се оправи накрая ще си лепна анорексия или булимия и ето тогава вече няма да има връщане назад...
