Аз се смятам за нарцистична личност. Разглезена съм, винаги съм свикнала хората около мен да се съобразяват с мен, аз трудно правя компромиси и рядко зачитам чуждо мнение. Не го смятам за недостатък а именно за част от чара ми. Рядко хората ме приемат такава каквато съм, но точно тези които ме приемат са ми истински приятели (да, имам ги и на тях им е интересна компанията ми).
Трудно е човек да има връзка с мен, изисква се много търпение, но който ме е оценил не съжалява за това. Не търся одобрение в хората и рядко се интересувам какво мислят за мен (освен ако не са най близките ми).
Е, нарцис ли съм? Всъщност пиша това, защото именно най добрия ми приятел ме определи като такава
