Здравейте! Оперирах се при д-р Дилбер през месец май. За доктора мога да кажа, че е невероятен Човек - изключително мил и отдаден на пациентите си. Въобще не се е възгордял или самозабравил, както някои негови конкуренти (няма да споменавам имена). Стана ми много неприятно, когато прочетох глупости по негов адрес. Това е меко казано абсурдно и Човек с такъв огромен талант и доброта не заслужава да бъде квалифициран по този начин. Аз имах голяма гърбица на носа и профилът ми беше ужасен, по анфаса също имаше доста работа - трябваше да се стесни, да се повдигне връхчето и да се намали. Докторът ми направи страхотно носле и промени живота ми и самочувствието ми. Дори все още ми е трудно да повярвам и да приема колко съм хубава, колкото и нарцистично да звучи. Но все пак трябва време. Много хора не могат да ме познаят и не спират да ме питат дали съм си правила и други операции по лицето. Не е за вярване колко много може да те промени един нос. За отношението на Дилбер нямам думи, просто е изтъкан от доброта. За мен той е герой и винаги ще заема много специално място в спомените ми и в сърцето ми. Уважавам го като баща. Благодарна съм също така на целия екип от операционната, които бяха много готини и всячески се стараеха да ме предразположат и да ме разсмиват, докато ми слагат упойката. Заспах смеейки се и без капка притеснение, а повярвайте, доста се бях наплашила преди това. Не усетих кога съм заспала, събудих се веднага след операцията и първо помислих, че ставам от обичаен сън, но след секунди чух как някой ми каза "Don't touch your nose" и тогава загрях, че съм си правила операция
. Първите 6 часа след операцията се чувствах страхотно, все едно нищо не ми е правено. Нито ми се е спяло, нито ми е било лошо, направо бях изключително жизнена и чак изненадах хората около мен. Все пак ми казаха да не ставам, ако не е за тоалетна, затова прекарах тези часове в лежане, хапване и цъкане на телефона. След това, както се досещате, започнах да се подувам и да посинявам. Тогава набързо ми спадна ентусиазмът
, просто защото отоците много ти опъват лицето и очите, което води до леко главоболие и дискомфорт. Също така трябва да спиш изправен, а това от своя страна води до болки във врата. Носът въобще не ме е болял и най-интересното е, че лично аз дишах абсолютно през цялото време, дори и с тампоните.
Първите 2-3 дни след операцията са си доста неприятни, но не е болка за умиране. Просто трябва да си подготвен и да мислиш за хубави неща. После започваш да се съвземаш, а Истанбул е много красив и определено си заслужава да се разгледа. Освен това градът предлага невероятни вкусотии, които биха накарали всеки да се завърне там отново.
Бях отседнала при Зюлейха - тя е невероятна жена и нямам думи за нея. Готви прекрасно и се грижи за гостите си като за свои деца. Можеш да я помолиш за всичко и тя винаги е насреща. Да е жива и здрава.
Като цяло имах един страхотен престой в Истанбул и ми останаха много хубави спомени от това преживяване. Прекарах там 10 дни и със сигурност, живот и здраве, един ден ще се върна там за екскурзия.
П.С. Не съм си направила регистрацията, за да правя реклама, просто винаги съм чела тези теми като гост и сега, след като се подложих на това, реших да споделя и моето преживяване. Снимки пращам на ЛС или на имейл, защото не желая публичност. Пишете ми, ако искате.