[parisienne]

Зная защо не спиш-К.Кондова

Точно в тази любов(побелялата)-няма невинни.
Нито ти,нито аз сме готови за нея,обаче-
точно нас е нарочила и задъхано ни натисна.
Ако някой посмее...ако някой от нас я разплаче...
Ако някой от нас я докосне с неправедни пръсти
и(човеци сме,боже,и грешим-по наследство от рая)-
този път непременно от сълзата светът ще се пръсне.
И обърнати риби ще са нямата песен на края.
Ако някой от нас (по човешки)излъже,защото...
има много причини-благородни и други подобни...
точно тази любов,неподвласна въобще на живота,
ще си тегли кушума-няма даже да я запомним.
Ако някой погази с лоша дума прозрачната дреха,
тази същата,дето пред леглото ни нощем съблича-
сто изпити бутилки ще са само безплодна утеха
пред потопния ужас,че сме чужди и необичани.
Затова в полунощ,като пазиш съня ми спокоен,
приютен под ръката ти мъжка,с изтръпнали пръсти-
знаеш сам ,точно в тази любов им двама виновни.
И защото обичам -ме заместваш до утре.