Цитирай:
|
Първоначално написано от crazygirllp
Как да запазим здравия си разум и да преглътнем недостатака преди това да ни е погубило?
|
Лично аз не се приемам за победена, колкото и да ме убеждават докторите в противното. Крепи ме мисълта, че следващата операция ще е успешна (може би), а ако не - по-следващата. Дотогава не се оставям на отчаянието, въпреки че беше време, в което бях пред полудяване
. С помощта на подходящ психотерапевт и най-вече със собствени сили го преодолях този гаден период, и сега изобщо не допускам черни мисли, все едно какво виждам в огледалото. Казвам си, че има хора, които са истински зле - неподвижни, или слепи, или болни без надежда, и че моят проблем всъщност не е болка за умиране, така че не трябва да се самосъжалявам, а да се стегна и да продължа напред. Ако имаш човек до себе си, който те обича, проблемът ти наистина не е болка за умиране, но и да нямаш пак би трябвало да намериш някого/нещо, за което да си струва да се бориш и да не се предаваш
.