Ехото на любовта
Разделям себе си от теб
и се превръщам във мълчание,
...
но ти усещаш всеки трепет,
и няма нужда от старание.
И няма нужда от сълзите ни,
и от надежди няма нужда,
онази болка във очите ни
предрича - утре ще съм чужда.
Но днес е още твърде рано,
и има още миг за нас,
на хризантеми ми ухае
от спомена за твоя глас.
Предричам мигове на слабост,
заричам се да си простя -
виновна ще е мойта младост
и ехото на любовта...
Яна Вълчева
|