Цитирай:
Първоначално написано от ma_nda_rinka
Благодаря ви за отговорите, изясни ми се положението - седмица. Както си го представях.
Днес си насрочих операцията за 4ти ноември... Всъщност се чувствам доста странно. Хем е нещо, което винаги съм искала, хем малко ме стресира мисълта, че е за цял живот, че ще е чуждо тяло, че може да не се харесам, че е лягане под ножа без реално да се налага.
Приятелят ми ме подкрепя много, майка ми също, близките приятели и те и въпреки това аз не съм супер ентусиазирана, като някои от вас тук, както съм чела..
Вие имали ли сте колебания преди операцията?
|
Аз лично не съм имала никакви колебания и какпка страх също , толкова силно съм го искала , че имам чувството , че това силно желание дори повлия и на бързаото ми възстановяване ... Веднага след като излезнах от клиниката вече бях на работа
/ не е свързана с физически натоварвания/, луда работа но факт , на 11 ден след мамото се събудих по корем , а на третата седмица вече тренирах във фитнеса , нещото за което съжалявам е , че не съм го направила по-раноо , а съм живяла с този компекс дълги години ... Успех!!!