Минералът шунгит
Шунгитът е природен минерал с организирана по определен начин кристална решетка, в основата на която лежи въглеродът. А въглеродът, както е известно, е в основата на живота на Земята. Произходът на различните видове шунгит, чиято геоложка възраст е повече от 2 милиарда години, и досега не е разгадан. Съществува хипотеза, според която шунгитите са останки от планетата Фаетон, съществувала някога в нашата слънчева система. Тези минерали съществуват само в една точка на нашата Земя. При това под формата на зрънца – „глобули”. Именно тези глобули въглеродно вещество, преминавайки във водата, преобразуват, структурират молекулите на водата, придавайки й лечебни свойства.
Въглеродът е задължителен елемент на живота. Наскоро беше открита нова, неизвестна досега форма на съществуване на въглерода, във вид на кухи сферични йони – фулерени, на които медицината възлага големи надежди. Към настоящия момент фулерените са открити само в шунгита. Шунгитът е единственият в света природен минерал, който съдържа фулерени. Това обяснява свойството му да лекува много болести, да запазва младостта, красотата, свежестта на органите и системите. Карелските шунгити са наистина уникални: засега в света е открито само едно находище на този минерал.
Този загадъчен аспиден камък
Нашите предци славяните наричали шунгита аспиден камък и му приписвали вълшебни свойства: смятало се е, че той връща младостта, лекува получените в боевете рани, а воинът, който носи парченце от този камък, става неуязвим в кървавата сеч. За свойствата на тайнствения черен камък са писали и най-великите целители на древността – Авицена и Парацелз. Но сериозен интерес към шунгита учените започват да проявяват сравнително неотдавна – преди около 40 години.
Основни свойства на шунгита
● В Карелия се намират няколко находища на шунгит с различни физиологични данни. Всички изследвани образци, когато в тях се съдържат фулерени, притежават свойства, които са от полза за човека.
● Цветът, в зависимост от химическия състав, може да бъде черен, сивкав, пепелив, а също и с други нюанси.
● Плътност 1,5 – 2,4 т/м3;
● Порьозност до 10%
● Адсорбционна активност
●Притежава бактерицидни, високореакционни и други полезни свойства, които все още не са до край изучени.
Химичен състав
Въглерод – от 20 до 95 %
Силиций – от 5 до 60 %
Алуминий – до 4 %
Желязо – 3,5 %
Магнезий – до 3,5 %
Калий – до 1,5 %
Сяра – до 1,2 %
Калций – до 0,58 %
Фосфор – до 0,34 %
както и много други макро- и микроелементи.
В изследваните от нас образци от шунгит не е установено съдържание на олово и кадмий, както и повишена радиоактивност.
Освен уникалните фулерени, шунгитът съдържа елементи от практически цялата Менделеева таблица. Особеност на тази скала е нейното избирателно действие. При взаимодействие с човека шунгитът поглъща всичко ненужно, а също така „добавя” и възстановява онези елементи, които са нужни на човека.
В основата на това явление лежат йонообменните свойства на шунгита, които му позволяват избирателно да извлича замърсителите от организма. Освен това шунгитите са в състояние да ни захранват с необходимите макро- и микроелементи, отново избирателно: от големия брой елементи, съдържащи се в тези минерали, организмът избира точно онова, от което се нуждае.
Така организмът постепенно възстановява минералния си баланс, който помага да се излекуват много хронични заболявания, да се възстанови енергийният статус.
Интересното е, че за първи път учените започват да говорят за въздействието на минералите върху живите организми след наблюдение на животните.
Сибирският геолог Драверт през 1982 година въвежда в науката такова понятие, като геофагия – поглъщане на частици от камъни. Той обръща внимание, че от време на време вълци, елени, лосове, полумагарета се приближават до камъните и ги ближат. По-рано се е смятало, че по този начин животните намират в природата сол и компенсират дефицита от натрий, който е недостатъчен в тяхната храна. По-късно става ясно, че камъните, които те „ядат”, много често нямат нищо общо със солта.
В хода на по-прецизно изследване бяха открити онези йонообменни процеси, които протичат между камъните и живия организъм, който в резултат от това се освобождава от ненужните елементи и получава липсващите му елементи.
|